|
магàре, мн. -та, ср. 1. Домашно животно от рода на коня с голяма муцуна и дълги уши. Asinus. До плета, в тъмните сенки на храсталака стоеше човек, а до него спокойно чопкаше по тръните натоварено магаре. Елин Пелин. Поканили магарето на сватба, а му турили самара на гърба. Погов. Атовете се ритат, магаретата теглят. Погов. На харизано магаре зъбите не се гледат. Погов. || Прен. Разг. Руг. Обикн. като обръщение към мъж, за израз на лошо отношение, гняв, възмущение. Магаре н’едно! Само да бръщолевиш можеш и да вдигаш половницата, а борча не видиш да си платиш. Влайков. 2. Прен. Подложка от сковани дървета, върху която се поставя корито или на която се режат дърва. □ Бия самара да се_сеща магарето (разг.) ‒ казвам нещо по обиколен път, със заобикалки; подмятам. Буриданово магаре (книж.) ‒ за човек, който не знае какво да предпочете, кое да избере. Краставите магарета през девет баира се подушват (погов.) ‒ за лица с еднакви недостатъци, които се събират и поддържат. На две магарета плявата не може да раздели (разг.) ‒ за глупав, неспособен човек.
|