|
магàренце, мн. -а, ср. 1. Умал. от магаре. Върнал се човекът от дърва, разтоварил магаренцето си и щом влязъл вкъщи, нещо го прерязало през половината. Елин Пелин. 2. Изправена дъсчица на струнен инструмент, върху която са опънати струните. Капакът на цигулката ще направя от пиринска мура, грифът ще бъде от задморско дърво абанос, магаренцето ‒ от синорна круша. А. Каралийчев.
|