|
магарѝя ж. Разг. Лоша, нередна, неприлична проява и постъпка. Той пък си е жив и здрав, ама, понеже го водели за умрял в общинските тефтери и му правили домашните помен ‒ писали и него при умрелите. ‒ Човешки магарии, ‒ викаше Руси ‒ случват се! Чудомир. □ Показвам си магарията (разг.) ‒ проявявам се лошо, неприлично, невъзпитано. Нададе вой, / разхвърля къч, събори си самара / и разпиля една сергия, / и за позор и срам, / показа там / скандалната си магария. Хр. Радевски.
|