магистрàт м. 1. Истор. В Древен Рим ‒ висша административна длъжност. 2. Остар. Висше длъжностно лице от съдебното ведомство. Дипломати, магистрати, / короновани глави, / кърви, бомби, атентати ‒ / всичко с маска е, уви! Смирненски.