магистратỳра ж. 1. Истор. Събир. В Древен Рим ‒ висшите административни длъжности. 2. Юрид. Название на съдебните институции ‒ районен, градски, върховен съд. 3. Степен на висше образование, която завършва със специален изпит и защита на дипломна работа.
|