|
магѝчески, -а, -о. Прил. от магия. Това внушение има някаква магическа сила, на която и аз се подчинявам. Л. Стоянов. □ (Като) с магически жезъл (пръчка) (разг.) ‒ по необясним, неочакван, много бръз и лесен начин; изведнъж. Борбата спря като по замахване на магически жезъл. Вазов.
магѝчески. Нареч. от прил. магически. Никой няма право да ни взема хляба... Думата хляб подейства магически върху околните. Ст. Чилингиров.
|