магѝя ж. (перс.). 1. Според религиозно-мистичните вярвания ‒ сбор от действия и думи: заклинания, които целят да въздействат по свръхестествен начин върху човеци, животни и природни явления. Тя магия му правеше: вареше бурен от либиче и му даваше водата да пие, за да я залюби още повече. Вазов. || Нещо, предназначено да въздейства по свръхестествен начин, което притежава чудодейна сила. С магии, скришом вшити / в елека, той излизаше из къщи / и връщаше се вечер пак пиян. П. П. Славейков. Не забравиха и силата на магиите: пред много протки увиснаха чудновати китки, в които имаше сух босилек, червена нишка и крило от прилеп. Йовков. 2. Прен. Обаяние, очарование. Може да не е тъй лесно да идеш много надалеч, когато върху ти тежи магията на такива сини очи, каквито имаше Асие. Йовков. Магията на словото.
|