магнѝт м. (гр.). Физ. Къс желязо, който има свойството да привлича железни, никелови и др. предмети. Хукнаха и те сега към тук, / тъй както стърготини и гвоздеи политат / един през друг... към магнитът, / и се сборичкани по него налепят. П. П. Славейков. Естествен магнит. Изкуствен магнит.
|