магьòсник, мн. -ци, м. 1. Човек, който прави магии; вълшебник, чародей. Тая казанлъшка гюлова ракия е измислена... от някой дявол или от някой магьосник. Каравелов. 2. Прен. Човек, който очарова, обайва. Магьосник музикант бил Орфей. Разплаквал и вълци, и мечки, и сърни, и глигани. Смирненски.
|