магьòсница ж. 1. Жена, която прави магии. Тя магия му правеше. Вареше бурен от либиче и му даваше водата да пие, за да я залюби още повече. Хитра магьосница е тя. Вазов. 2. Прен. Жена, която очарова, омагьосва. И това му заричане съвсем малко трае. Защото тази вакарелска магьосница всеки час е пред него, всеки час му се мярка пред очите. Влайков.
|