маджỳн м. (араб.). 1. Гъсто сварен сироп от цвекло, грозде, захарна тръстика и пр.; петмез. Вътре се бяха насъбрали всички кадъни. Тук те варяха тръстиков маджун в големи бакърени тави. М. Марчевски. 2. Тестовидно вещество за облепване на прозорци и др. Намери (Вълко) стъкла, маджун и ги сложи на прозорците. Ем. Станев.
\n
|