мазà ж. (араб.). 1. Зимник, изба, мазе. Майорката ще го запрати у сестра си да им навнесе въглищата в мазата или да им изгребе водата от там. Влайков. 2. Остар. Дюкян със стока. Не обичаше той тия тесни градски улици с нажежени калдъръми, тая блъсканица и тая неразбория около мазите по крайбрежието. Йовков. Баща му е голям приятел с моя Кости, много богат човек, с две мази в Солун, и това му е едничкото дете. Дим. Талев.
|