|
мàзен, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който съдържа голямо количество мазнина. Бързо взеха да требят гладните моми и ергени мазния качамак и киселата мътеница, която стрина Цановица обилно пресипваше в една голяма паница. Влайков. 2. Който е покрит с мазнина, по който има остатъци от мазнина. По пода се търкаляха угарки, цигарени кутии и парчета мазна обвивна хартия. Вежинов. 3. Разш. Който е изцапан с нещо мазно, мръсно; нечист, мръсен. И Баташки гузно отмина напред, дебел, нисък, с каскет, с мазно и лъснато от пот сако. Дим. Димов. После пак навеждаше чело и гледаше в един вехтък, мазен тефтер. Вазов. 4. Който прави впечатление на нещо, покрито с мазнина. Той е едър, тлъст, с мазно лице. Л. Стоянов. Каолинът е бял, мазен на пипане. 5. Прен. Разг. Неодобр. Който е прекалено, престорено любезен; раболепен, сервилен. Със ритми къдрави, със мазни фрази, / певци, хвалете този ред обществен... / Ден до ще, друга песен да се чуе ‒ / ревът на жадните за мъст голтаци. Михайловски. □ Мазна Гана (разг., ирон.) ‒ прекалено любезен, престорен, раболепен човек.
|