мазѝлка ж. 1. Пласт хоросан, глина, гипс и др., с който са измазани стените на сграда. Над него почва и втори кат да се гради. Туря се покривът. Удрят и мазилката. Влайков. 2. Разш. Разг. Вещество, с което се маже; мазило. || Грим. Биеше грозните (жени), защото чрез разни мазилки се мъчеха да добият съблазънта на хубавите. Елин Пелин.
|