мазнѝк, мн. -ци, м. Разг. Презр. Човек, който се държи престорено любезно и раболепно, без чувство на достойнство; подлизурко. Стефчов има зъб на тебе и да можеше да ти стори зло, какъвто е мазник, той щеше да го направи досега. Вазов. Младен е един мазник, един лицемерец. Влайков.
|