|
май частица (румън.). Разг. 1. За изразяване на предположение, несигурност; като че ли, сякаш, кажи-речи. Стигнахме май, дето заръча войводата. Ст. Загорчинов. Вадата, която беше отбита наблизо там от реката, бе обляла май половината ливада. Влайков. Няма май да го бъде, слаб е. Йовков. Войната май не се е свършила. Стаматов. || Понякога удвоена или в съчет. с че. Ето нà, тая Сара май-май царица скоро ще ни стане. Ст. Загорчинов. Май че така ще трябва да се постъпи. Влайков. Май че идват. || За предпазливо посочване на факти, поради деликатност, учтивост. Недко, не ми изглеждаш май добре. Йовков. Ти, дядо Моско, май често взе да получаваш писма. Йовков. Майстор си ти, ама едно ти е лошото... ‒ Кое, бай Недко, гдето си попивам ли? ‒ Май множко пиеш. Йовков. 2. За подчертаване на нещо, с отсянка на недоволство или закана. Ти знаеш, май не се шегувам аз. П. П. Славейков. Ти на мен такива думи / май недей ми ги подмята ‒ рече Стойчо. Елин Пелин. □ Май с човек (жена, дете) (остар.) ‒ възклицание за изразяване на: а) Изненада, учудване, с отсянка на задоволство, възхищение. Работи му ченето... Ей! каза някой. ‒ Говори, май с чиляк, като разпран. Йовков. б) Съжаление, недоволство, възмущение. Пропадна, май с човек! К. Христов. Кутмака зацъка с език. ‒ Май с човек! Тъй ще свърши, като куче. Йовков.
май, мн. няма, м. (лат.). Петият месец от годината. И пак се върна дивний май, / пак цъфнаха цветята, / запяха славеите пак. П. П. Славейков. □ Първи май ‒ празник на труда и международната работническа солидарност. Да спрат фабричните комини / и всеки черен труд да спре, / и туй намръщено море / от морни роби и робини / да озари и приласкай / усмивката на първи май! Смирненски.
|