мàйка, дат. (остар.) мàйци, зват. мàйко и (диал.) мàле, ж. 1. Жената по отношение на своите деца. Към майката щерка, към щерката майка се спуснаха виком веднага ‒ / со плач се те живи прегърнаха двете. П. П. Славейков. Аз вярвам, майко, те се изживяха ‒ / ония дни на скърби и нерадост. Вапцаров. Намери си Младенчо добър късмет... Доведе майци си отмяна и помощница. Влайков. || Разг. Обръщение на такава жена към своето дете; маминото. То такъв студ е! Ще ми премръзнеш, майка. Елин Пелин. Момчето... извърна глава. ‒ Вземи, майка, вземи! ‒ рече тя умолително и жално. Караславов. || Диал. Зват. мале. Обръщение към майка. Казал на майка си... ‒ Мале, дай да ти целуна ръка. Йовков. Мале, пиша ти това писмо, че съм живо и здраво. Вазов. 2. Жена, която има или е имала деца. Тя рано стана майка. 3. Разг. Като междум., често придружено с междум. леле, олеле ‒ за израз на учудване, болка, отчаяние и др. Малее, какви зъби има! Йовков. Леле мале! Какво щеше да ми изтегли главата. Вазов. 4. Женско животно по отношение на своите малки. Това беше малко стадо, имаше всичко петдесетина овце, но всички бяха като от една майка раждани ‒ едри, млечни, белорунести. Караславов. За свинете майки ние полагаме много грижи, храним ги по три пъти на ден. || В кошер ‒ матката, царицата. 5. Прен. Източник, от който произхожда, създава се нещо. Ний всички сме деца на майката земя, / но чужда е за нас кърмящата ѝ гръд. Смирненски. Летните селски нощи ме люлееха в сладък сън до гърдите на майката природа. Елин Пелин. О, майко моя, родино мила, / защо тъй жално, тъй милно плачеш? Ботев. 6. Диал. Пари, които носят лихва; капитал, главница. Гочо, записът изтича, гледай да ми пратиш лихвите и на майката поне половината. Чудомир. □ Дете в майка проплака (диал.) ‒ за изключително тежко положение вследствие на издевателства. Мила майко! (разг.) ‒ възклицание за израз на мъка, страх, болка и пр. Ужас, вой и крясък, майко моя мила ‒ / пуста баба Зима де взе тая сила! Ас. Разцветников. Сега му е майката (разг.) ‒ сега е подходящият, удобният момент. Това му е майката (диал.) ‒ за посочване на най-важното, най-необходимото, онова, което се налага. Не бързай като теле пред майка си (погов.) ‒ не изпреварвай оня, който умее, който знае какво трябва да направи. Ти баща, ти майка (диал.) ‒ моля ти се като на баща. Селото на тебе гледа, Хаджи. Ти баща, ти майка. Йовков.
|