мàйстор м. (лат.), 1. Лице, усвоило добре занаята си. Бай Стаменко, в миналото майстор копач, беше справедлив човек и никой от миньорите не се сърдеше, когато той се караше за извършените грешки и нередности. Ив. Мартинов. Майстор бъчвар. Майстор стругар. Майстор строител. || Специалист занаятчия. До дванайсетата си година той четири майстори промени, четири занаята научи. Влайков. 2. Разш. Изтъкнат специалист в някоя област. Мичкин бе артилерийски фелдфебел от Първата световна война, но действията на отряда го бяха направили майстор и в техниката на пехотния бой. Дим. Димов. Обичам, те, българска реч, / ту арфа звънлива, ту меч / на майстор художник в ръцете. Вазов. || Прен. Лице, което умее добре и изкусно да прави нещо. Всичко има он една гъдулка / троеструнна, яворова, с капак седефлия … / майстор е Геле у свирнята и е мераклия. Елин Пелин. □ Майстор на спорта (спорт., остар.) ‒ звание на изтъкнат спортист.
|