майсторя̀, -ѝш, мин. св. -их, несв., прех. Разг. Правя, изработвам нещо. Започна (Ристьо) да майстори по-тънки работи: гривни за девойките, пръстени за невестите. А. Каралийчев. Баща му (на Алекси) държеше обущарница, майстореше ботуши на ведровчани и деколтирани чепици за чокойските жени. А. Гуляшки.
\n
|