мàйчин, -а, -о, прил. 1. Който се отнася до майка. || Който принадлежи на майка. Глава ще натегне, от нея тогава / изчезна ще майчин страдалчески лик. Яворов. 2. Като същ. мн. майчини ‒ мамини. Мине се не мине, хайде в Каменяк на гости у майчини си... и по три недели стои там. Чудомир. □ Бащин и майчин син (разг., неодобр.) ‒ синковец, нехранимайко. Изказвам и майчиното си мляко (разг.) ‒ не скривам нищо, казвам всичко, каквото знам, когато бъда заставен. Майчин дом (остар.) ‒ родилен дом. Майчин лист ‒ листа от южен храст, употребявани като разслабително средство. Folia sennae. Сине майчин (разг., неодобр.) ‒ обръщение към човек, на когото не одобряваме известна постъпка. Стоичко замълча и помисли злобно: „Пинтия си, сине майчин!... Като лихварина от града, който продаде нивата на баща ми.“. Дим. Димов.
|