макàр съюз. 1. Обикн. като сложен съюз в съчет.: макар и, макар че, макар да, макар и да ‒ за отстъпване; ако и, ако и да, при все че. Той тука ще работи и ще спечели пари, макар и по-трудно, макар и за по-дълго време. Дим. Талев. Макар че го оборваше сън, той дълго време не можа да заспи. Вазов. Не пушеше и Димко, макар да беше от тютюнджийски край. Дим. Талев. 2. Като частица. Разг. а) При изразяване на желание ‒ дано. Че за какво мълчиш? Къде ти е езикът? Да те забрави зло макар! К. Христов. Да се не види макар. б) За възражение при недовършена мисъл ‒ при все това, ако, въпреки. Ти знаеш, че не отиваме на гости, а за работа. ‒ Макар. Вазов.
|