|
мàлко нареч. 1. В малко количество, в слаба степен. Заповядайте, да видите каква чудесна тиква. Само малко е прегоряла, но няма нищо. Елин Пелин. Аз малко разбирам от тези работи, та затова мога да сгреша. Мих. Георгиев. || Със съществителни или с други видове думи, само ед., понякога членувано. Малкото дъжд, който падна напоследък, съживи посевите. Купих малко захар. 2. Като неопред. числ., със съществителни само мн., понякога членувано ‒ малък брой, малко количество. И ще я направи да изкупи с люти огорчения малкото радости, които ѝ достави това чувство. Вазов. || Неопред. числ., за лица, понякога членувано ‒ малцина. Малкото мъже, които бяха останали, бяха мирни занаятчии, кураж нямаше в сърцата им. Йовков. Той бе един от малкото призвани. П. П. Славейков. Пък и малко хора се случиха в хана. Йовков. 3. Като същ. ‒ а) Малко количество, малко нещо. Той се задоволява с малко. б) Малко време. Може би преди малко тя е била тук. Вазов. □ Без малко ‒ а) За означаване, че действието е пред непосредно осъществяване; малко остана, насмалко. Снощи той без малко пак в този въртоп щеше да се удави, сега пък аз да не отида надолу с главата. П. Ю. Тодоров. б) При недостиг на неголям брой, количество от нещо, за да се допълни; не напълно. Колко лири трябват още? ‒ каза Огнянов. ‒ Без малко двеста лири. Вазов. Той тежи без малко 70 кила. За малко ‒ без малко (в знач. а). Когато ѝ казах, че Иванко не ме люби, тя за малко не се разскача от радост. В. Друмев. Малко-много ‒ що-годе, колко-годе. Тая смелост порази всички, които малко-много можаха да оценят отличителните качества на човешката натура. З. Стоянов. Малко по малко ‒ лека полека, полека-лека, постепенно. Изненадата и страхът на лицето му малко по малко се изгубиха и се замениха с насмешлива и весела гримаса. Йовков. Малко по малко слънцето се откъсваше от хоризонта. Д. Немиров. Ни най-малко ‒ никак. От малко-малко (разг.) ‒ що-годе. Аз искам да работя, да съм сред живота... От малко-малко да съм полезна, да има смисъл, че живея. Йовков.
|