|
мàлък, -лка, -лко, мн. -лки, прил. 1. Който е неголям по размери или по количество; незначителен. Противоп. голям. Мъглив и влажен есенен ден е сподавил малкото селце. Елин Пелин. Препасани бяха с кожени силяхлъци, в които имаше големи и малки ножове. Йовков. Първи петли пропяха и малката дружина остави пустото село и се намери на полето. Вазов. Бае Илчо, ти знаеш, че имаме една малка сметка ‒ защо не дойдеш да я уредим? Елин Пелин. 2. Незначителен, нищожен, дребен. Противоп. голям, важен. Осем пъти са го запирали тая зима... ‒ и все за малки работи. Вазов. Той предварваше и изпълняваше и най-малките ми прищевки. В. Друмев. Всичко до най-малките подробности беше изпълнено точно и внимателно. Йовков. Големите работи са станали от малки причини. Вазов. 3. Който трае кратко време; непродължителен, къс. След малко време четворицата души пристигнаха в жилището на учителя в училището. Вазов. Силни болки защракаха счупената кост на крака му, раздвижен от тая малка разходка. Елин Пелин. Подир малко колебание той прие. Вазов. 4. Който не е голям по години; маловръстен, невръстен. Днес ти готвя едно хубаво ястие. Ти много го обичаше, като беше малък. Елин Пелин. 5. Като същ. малкият м., малката ж., малкото ср., малките мн. ‒ а) Малко по години момче, момиче, дете. Когато малките леят куршуми, той трябва пък топове да лее. Вазов. За пръв път малкият виждаше град и още в самото начало главата му се замая от впечатления. Чудомир. Защо трепере малката...? ‒ Студено ѝ е. Елин Пелин. б) По-маловръстният от другите. Малката почисти саксиите от угарките, а голямата избърса с мокър парцал, едно по едно, листата на фикуса. Чудомир. || Само ср. ед. малко, малкото и мн. малки, малките ‒ новородено, наскоро родено, наскоро излюпено. А умът му беше все там, около люлката на малкото. Дим. Талев. Иван Белин не се съмнява също, че вълчицата има и малки. Йовков. Славеят пее и се упоява и дроздът му приглася, изправен над гнездото, дето пищят вече излюпените малки. П. П. Славейков. □ Ер малък (грам.) ‒ буква ь в българската азбука. Малка Богородица ‒ християнски празник ‒ 8 септември. Малка буква ‒ буква, с която не започва ново изречение или собствено име; неглавна буква. Малката мечка ‒ съзвездие от седем звезди, между които е Полярната звезда. Малкият пръст ‒ крайният, петият пръст; кутрето. Мъж да принася с две ръце, жена да изнася с малкия си пръст, пак е празна къщата. П. Р. Славейков. Малкото име ‒ собственото име на човек, за разлика от презимето. А малкото ви име как беше? ‒ Евстатий! А. Гуляшки. Малък сечко (диал.) ‒ месец февруари. Не е нито на малкия ми пръст (погов.) ‒ не може никак да се мери, равни с мене. От малък ‒ от ранна възраст. Ала, като всяка умница избрана, / имала си слабост нашата Лисана: / че била от малка лакомница върла. Ас. Разцветников. Те са се затъжили за родното слънце, което ги е пърлило от малки. Л. Стоянов.
|