мàма, дат. (диал.) мàми, мн. няма, ж. 1. Моята майка. Да чезнеш в нейната усмивка блага / и дълго да повтаряш: мамо, мамо! Дебелянов. Нямам тато, нито мама: / тато да ругае, / мама да ридае. Яворов. || Майка. А нейната клета мама, / като гледа таз измама, / сълзи лее и проклина / ту щерка си, ту Дойчина. Ботев. 2. Диал. Дат. мами ‒ на мама. Мами е тежко, че невестата не ѝ помага както трябва. Влайков. 3. Дат. и вин. мами и мама (разг.) ‒ галено обръщение на майка към детето си; на мама. Мълчи, мама, мълчи, малка щерко, мълчи да пожъна. Елин Пелин. Ха стани, мами, стани, пиле, та иди се поразвесели и ти. Влайков. 4. Зват. мамо като междум. (разг.) ‒ за израз на болка, отчаяние, учудване и др. Бре, че то голям огън, бе!... ‒ Ох, мамоо. Йовков.
|