мàмин, -а, -о, прил. 1. Който принадлежи на мама. В моето ранно детство душа и свят ми бе да сложа глава на маминия скут. Влайков. Там се родила, живяла / мамина мила Гергана. П. Р. Славейков. 2. Като същ. маминият м. мамината ж., маминото ср., мамините мн. (разг.) ‒ галено обръщение на майка към детето си, децата си; на мама, на майка. Веднъж момчето се върнало от училище насълзено. ‒ Защо плачеш, маминото? ‒ попитала майката. А. Каралийчев. 3. Като същ. мн. мамини (разг.) ‒ домът и семейството на майка ми. Нали снощи Рали отиде в Сърнено у мамини? Йовков. □ Мамин син (неодобр.) ‒ гален, глезен син.
|