|
мàмя, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Лъжа, измамвам, заблуждавам. Вярваше, че ще успее да избяга, и се вслушваше в себе си, да провери дали неговата увереност не го мами. Ем. Станев. 2. Викам към себе си животно. Дорчо… Дорчо... Дорчо, ‒ извика Андрешко след коня и почна да го мами. Елин Пелин. Мамя кокошките. 3. Привличам, примамвам, притеглям с хубавия си вид. Цветисти ливади се смееха татък долу в равнината, а зад тях ‒ листната гора, развяла гранки и мами душата за отдих. Ц. Церковски. Селото Люти брод... мамеше погледа с амфитеатралния си вид. Вазов. Пълните и сочни гроздове висяха като медени вимета и мамеха дивите пчели и осите. К. Петканов. мамя се възвр. и страд.
|