маниèр м. (фр.). 1. Начин на работа или действие; похват. И прочете следната сатира, написана по лесния маниер на Любен Каравелов. Вазов. 2. Само мн. Начин на държание и поведение; обноски. Тяхното благородно негодувание, предизвикано от бай Ганьовите маниери, беше се уталожило и всички гледаха не само благосклонно, но и съчувствено на бай Ганя. Ал. Константинов. Европейският блясък я пленява и той е дал на маниерите ѝ и образа на живота ѝ изкуствен, фалшив отпечатък. Вазов. Той (лекарят) бе млад, с много широка култура и добри маниери, които му помагаха да се лансира навсякъде. Дим. Димов.
|