манѝсто, мн. -а, ср. Остар. Мънисто. Любуваше се (Яна) на жълтия гердан, увиснал на шията ѝ. При всяко залитане манистата играеха на слънцето, блестяха в очите ѝ. К. Петканов. Плетенето на шапки със ситни разноцветни маниста, това е любимото занятие на всички арестанти. Величков.
\n
|