манифактỳра, мн. няма, ж. (лат.). 1. Форма на производствения процес, основан на вътрешно разделение на труда. 2. Остар. Събир. Тъкачни изделия. Той продаваше и манифактура, но и тази му търговия не вървеше дип добре. Йовков.