мàнтия ж. (лат.). Вид дълга горна дреха без ръкави; наметало, плащ. Те (болярите) захванаха да дохождат в дълги, със сърмени обшивки, сукнени мантии. Вазов. Пурпурна мантия. Архиерейска мантия.