|
мараня̀ ж. (гр.). 1. Видимо трептение на въздуха в горещ, тих ден. Трепере мараня над плочените стрехи. Ракитин. Над широкото поле, заградено с венец от сини далечни планини, трептеше адска мараня. Елин Пелин. 2. Задушна лятна горещина; жега. Аз бях избрал тоя манастир за място на почивка и прохлада през нетърпимите летни марани. Вазов.
|