|
марш междум. 1. В съчет. ходом марш, бегом марш, кръгом марш ‒ команда за тръгване, бягане и обръщане. 2. Груб. Махай се, върви си. Марш вън! ‒ изкряска той на жената. Хар. Русев. Нищо няма да прибираш! И това, което е на гърба ти, е мое. Марш! Кр. Велков. Стойте ‒ казват, ‒ защо мелите контрабанда? Оставяйте житото, и марш ‒ право в село. Хар. Русев.
марш, мàршът, мàрша, мн. мàршове, мàрша (сл. ч.), м. (фр.). 1. Само ед. Начин на ходене в строй с отсечени, равномерни стъпки. Тържествен марш. Церемониален марш. 2. Само ед. Поход, движение на войски и други към някаква цел. Крайният пункт на днешния ни марш беше е Ташла-Муселим. Йовков. Покойници, вий в други полк минахте / … / Към вечността е маршът ви последни. Вазов. 3. Музикално произведение, под такта на което се ходи в строй. Начело с тръбачите, които свиреха същия марш, те излязоха от Люляково и поеха пътя за града. Йовков. Чуй! Музика гърми ‒ то маршът е народен! П. П. Славейков. Погребален марш.
|