мàря, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Само с отрицание не маря ‒ нехая, не искам да зная, не обръщам внимание. Тя не се сещаше, че и дядо Добри е бил млад, отвзел си е дял от младини и не мареше той на хорски приказки. П. Ю. Тодоров. И никой там не мари, / че ако в тоя пек из облак дъжд удари ‒ / тъй, както не веднъж е то било, ‒ / тях по-голямо зло / слетяло би. К. Христов.
|