|
мàса1 ж. (румън.). Предмет, мебел с плоска, хоризонтална повърхност и с крака. На масата пред Владиков стояха няколко разпечатани писма и куп броеве от „Свобода“. Вазов. Разговорите в кръчмата затихнаха, чашите се сложиха на масите недопити. Йовков. Писалищна маса. □ На зелената маса (прен.) ‒ пред съда.
мàса2 ж. (лат.). 1. Вещество, материя. Скална маса. Безформена маса. Зърнеста маса. 2. Физ. Тежест и инерция, свойствени на материята и енергията. Маса е свойството на материята да се съпротивява на въздействието на сили, които се стремят да променят състоянието ѝ, на която една от най-обикновените прояви е тежината. 3. Само ед. Голям брой, множество, голямо количество. Но за голямата маса бежанци... нямаше поминък. Вазов. Маса въпроси чакат разрешение. 4. Нещо в голямо количество, размери, съсредоточено на едно място; куп, грамада. Наоколо са войниците, сивите шинели се сливат в една обща и тъмна маса. Йовков. 5. Обикн. мн. Широк слой от населението. Първата грижа на един деец, какъвто е народният учител, не може да бъде друга, освен да сее просвета сред простата маса. Влайков. Чувства се тая сурова, колективна мощ на масите, която се издига над всички нужди и лишения. Йовков.
|