|
мàска ж. (араб.). 1. Образ на човешко или животинско лице, направен от картон, кожа, плат и др., който се поставя на лицето за прикриване. Всичко е фалшиво и чуждо сега, както веселата маска на клоун, когато под нея самият човек плаче. Йовков. Това са дрехи, маски, бради, коси, вежди изкуствени и други потреби, необходими за играта. Вазов. Бал с маски. || Гипсова отливка от лицето на мъртвец. Посмъртни маска. 2. Разш. Маскиран човек. На карнавала една интересна маска неуморно танцуваше. 3. Прен. Само ед. Престорен вид, престореност, прикритост. Не беше ли тя (Хаваджиева) една добра актриса върху сцената на живота? ‒ питаше се той. И всичко това, което така властно го привличаше, не беше ли само маска на една ловка авантюристка? Караславов. Аз търся в тоя красен свят / душа да любя ‒ да ме люби, / душа без маска, без преструвка. Вазов. 4. Уред за предпазване на лицето от задушливи газове. Най-добре да влезем в мината ние и да спасяваме, както можем. ‒ Къде ще влизаме, като нямаме газови маски? Димът ще ни задуши. А. Каралийчев. Противогазова маска. □ Свалям (смъквам) маската (някому) (прен.) ‒ разкривам истинския образ (на някого).
\n
|