|
мàхам1, -аш, мин. св. -ах, несв., непрех. и прех. 1. Движа, клатя нещо из въздуха насам-натам. Той се откъсна от хорото и се завтече насам, като продължаваше да маха кърпата и да подскача под такта на песента. Вазов. Кучето, което неспокойно скачаше около него, спря да маха опашка и легна между краката му. Ив. Хаджимарчев. Малкият пишеше... и махаше крака в такта на ритъма на стихотворението, което съчиняваше. Д. Добревски. 2. С движение на ръка (ръце) или глава давам израз на някакво чувство, мисъл и пр.; ръкомахам. Но Бозев маха решително с ръка ‒ никаква болница, той трябва незабавно да си поеме работата. Караславов. Двата противни лагера, всичките станали на крака, изпущаха дивашки викове към борците, ревяха, махаха с ръце. Вазов. || Давам някому знак с ръка или глава, за да извърши нещо. Войникът... повелително им маха да стоят на местата си. Вазов. Рада отчаяно ѝ махаше да се върне назад. Вазов. Аз се силя да дойда при тебе и махам с ръка на Райка да дойде и той. Ст. Загорчинов. || Правя движения с издигната ръка в знак на поздрав. Мъжете почнаха да махат с шапки, жените ‒ с кърпички. Елин Пелин. 3. Диал. Удрям, бия. Че и оня проклетник, като маха, та не мисли! Без милост! Сякаш че удря воденичарски чувал. Влайков. махам се страд.
мàхам2, -аш, мин. св. -ах, несв., прех. 1. Премествам, вдигам нещо от това място; отстранявам. Махаме камъка от пътя. 2. Свалям, снемам, отстранявам. Той непрекъснато маха и слага очилата си. махам се страд.
|