|
мàхвам1, -аш, несв.; мàхна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Махам1 веднъж или няколко пъти по веднъж. Вълчан войвода свива вежди, махва на Узуна да мълчи и пита Добря. Йовков. Учителят Никола махва с ръка и редицата тръгва из долния вратник. Влайков. Тоя тих и кротък друг път Колчо сега се страшно разсърди. Идеше му да махне ‒ и, както е силна ръката му, кой знае какво ли би станало. Влайков. □ Махвам с ръка (разг.) ‒ не се интересувам, не се грижа повече за някого (за нещо).
мàхвам2, -аш, несв.; мàхна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. мàхнат, св., прех. Махам2 веднъж или няколко пъти по веднъж. Твоята нива ми пречи. ‒ Ех, Еньо, да е нещо друго, някоя вещ ‒ да я махнем. Елин Пелин. Раната на пръста му отколе беше заздравяла, но той не махваше превръзката. Йовков. Ама на наш Михалча помогна, махна му треската като с ръка. Караславов. Жените да ги махнем, те вечно клюкарстват!... Ами мъжете? Смукачите? Какво да кажа за тях? Елин Пелин. Ще кажат: тоя и тоя яде тиква ‒ махни го: човек без култура. Елин Пелин. Махнах пушенето, че ми вреди. махвам се, махна се страд.
|