мàчкам, -аш, несв., прех. 1. Силно натискам, притискам; смачквам. В съседната къща мачкаха грозде и точеха мъст. К. Петканов. Виж я (войната) сега, драги, в истинския ѝ образ: валяк, каран от ръката на смъртта, който мачка по пътя си цветя, сеитби и човешки кости. Л. Стоянов. 2. Безразборно сгъвам и притискам някаква материя; омачквам. Момъкът червенееше все по-силно и мачкаше с ожесточение шапката си. Вазов. Мачкам дреха. 3. Прен. Разг. Угнетявам, потискам, тормозя някого. Стига са мачкали тоз народ, стига са го грабили. Йовков. Някаква неопределена тегота го мачкаше. Влайков. мачкам се страд.
|