машà ж. и само мн. машѝ (тур.). 1. Дълги железни щипци за разравяне на жарава или за хващане на нещо горещо. Пъхна няколко дъбови трупчета s печката, разрови жаравата с машата и затвори вратичката. Кр. Григоров. 2. Щипци за къдрене на коса. 3. Прен. Неодобр. Човек, който служи като оръдие, средство, за изпълнение на чужди интереси. Според мене, този тип е подставено лице, маша на организираната кулашка съпротива. А. Гуляшки.
|