|
машѝна ж. (гр.). 1. Сложен механизъм, с лостове и колелета, който извършва някаква работа. Машината е чудо: и сее го, и го заравя, реди го все еднакво тъй, като че брои зърната в ръка. Йовков. Резачна машина. Земеделска машина. Машина за писане. Шевна машина. Печатарска машина. 2. Диал. Локомотив. Машината леко изпуфтя, изскърца прешленестата снага на композицията, светлинките на гарата потънаха в нощта. А. Гуляшки. 3. Разг. Кухненска печка. Щом стане, ще запали машината в кухнята. Влайков. 4. Прен. Служба, организация, която действа като цяло; апарат. Щабната машина заработи изведнъж бързо и точно. Недоволниците се подчиниха. Дим. Димов. Държавни машина.
|