мàщеха ж. 1. Нерождена майка. Миличке мила, мамина, / баща ти ожени ли се, / мащеха доведе ли ти? Нар. пес. Зла мащеха. 2. Прен. Книж. За нещо враждебно, неблагоприятно, обикн. съдба, отечество. И за пламенния Волов българската земя беше станала мащеха и никъде не намери заслон. Вазов. Те бяха примирени със своята мащеха съдба. Влайков. □ За едного майка, за другиго мащеха (погов.) ‒ за нееднакво отношение към хора, към които трябва ва да има еднакво отношение.
|