мàя, мàеш, мин. св. мàях, несв., прех. Разг. Задържам (някого), за да закъснее, да не отиде някъде навреме; бавя1. Ангеле! накъде?... Ти, Руске, не се бъркай тука. Ако обичаш Ангела, не трябва да викаш, нито да го маеш. Вазов. || Отнемам, губя времето някому, преча му да работи; размайвам, разтакавам. Защо го маеш? Остави го да работи.
мая̀ ж. (перс.). Квас, подкваса, сирище. Мая за хляб. Мая за козунаци. Хмелова мая. □ Бирена мая ‒ вид квасни гъбички, които причиняват ферментацията на бирата.
|