|
мòга, мòжеш, мин. св. можàх, мин. несв. мòжех, прич. мин. св. деят. могъ̀л, -глà, -гло, мн. -глѝ, и мòжел, -а, -о, несв., прех. 1. В състояние съм, успявам да направя нещо. Той пи много, но, за чудо, не падна и можа да си отиде без да политне. Йовков. Той се прибра късно и цяла нощ не можа да спа. Елин Пелин. Води ме, партийо, води ме / под свойте бойни знамена!... / Аз всичко бих ти дал да мога / да бъда твой достоен син. Хр. Радевски. Нами не можеш да се сетиш / защо те гоня: светиш. Ст. Михайловски. Вдъхни всекиму, о боже, / любов жива за свобода ‒ / да се бори кой как може / с душманите на народа. Ботев. Кашлица и сиромашия не могат да се крият. Погов. Един безумен хвърля камък в морето и сто умни не могат да го извадят. Погов. Не може да бие магарето, че бие самара. Погов. || Бива ме, имам способност за нещо. С живота под вежди / се гледаме строго / и боря се с него / доколкото мога. Вапцаров. Аз ще остана тук... Стар съм, не мога да тичам. Дим. Димов. На две магарета слама не може да раздели. Погов. Лоши уста всичко могат да кажат. Погов. || Умея. Детето още не може да приказва. Мога да чета. Мога да плавам. 2. Имам възможност, не съм възпрепятстван, не ми се пречи да правя нещо. Бях много наблизо и затова можех да наблюдавам добре. Йовков. Те не можеха да се движат, така бяха обградени от народ. Ст. Даскалов. 3. Имам право, позволено ми е. Не можете да отсъствате от заседанието. Мога ли да отсъствам днес от работа? Мога ли да вляза?
|