могѝла ж. Неголямо заоблено земно възвишение: хълм. По всички пътеки идат хора един през друг, настигат се, все към. оная висока, стръмна и островръха могила ‒ Спасова могила. Елин Пелин. || Натрупана като хълм пръст, обикн. над старинен гроб. На много места из полето се издигат високи могили. Това са могили гробници, в които лежи прахът на древни юнаци. Йовков. □ Братска могила ‒ обща гробница на едновременно загинали лица.
|