мòже безл. 1. Възможно е, вероятно е, допустимо е. Може (в боя) без вест да умрем. Вес. Георгиев. Може някаква неприятност да има, кой знае. Вазов. На колко си години? ‒ Не знам, брате. Четиридесет ли съм, петдесет ли? Па може и шейсет да имам. Елин Пелин. Може и мъчно да ѝ е било, но пред жените, пред хората се държеше гордо и насърчаваше по-малодушните. Ст. Даскалов. 2. Има възможност да стане или да се прави нещо. Сега може да се умре лесно и дори славно под развалините, благородните развалини на тоя геройски град. Вазов. Земята замръзна, не можеше повече да се оре. Йовков. Бой се забравя, дума не може. Погов. 3. Позволено е, бива, трябва. Ако може... Ако не може, аз ще се запилея пак в полка. Елин Пелин. Моля та се, мъничко да надникна и аз. ‒ Не може! Смирненски. Може ли да вляза? □ Може би ‒ възможно е, вероятно е. Дядо Руси беше, може би, едничкият човек, който се решаваше да стои навън. Йовков. В това велико и съдбовно време ‒ / с бесилки и затвори и борби ‒ / и любовта е по-дълбока, земна, / защото... смърт ни чака, може би. Вес. Георгиев. Може да се каже ‒ сигурно е, допустимо е, наистина. Колкото се може ‒ колкото е възможно повече. Колкото се може повече. Колкото се може по-силно.
|