мòкря, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Правя нещо да стане мокро, влажно; квася, овлажнявам. Тя плачеше... и сълзите мокреха лицето ѝ. Йовков. А дъжд, ситен-дребен като прах, непрестанно ръмоли и мокри дрехите. Елин Пелин. Вижда старецът една чешма, спира се, мокри вкокалените си опинци. Ал. Константинов. мокря се възвр., страд. и взаим.
|