мòкър, -кра, -кро, мн. -кри, прил. 1. Пропит или облян с течност; измокрен, намокрен, овлажнен. Беше се навела и пръскаше лицето си с вода... Мокрото ѝ лице... лъхаше преснета и младост. Елин Пелин. Очите ѝ бяха мокри от сълзи. Влайков. Ризата му беше мокра от пот. Елин Пелин. Той мушна коня и препусна надолу към нея по мократа още от недавния дъжд трева. Вазов. 2. Който мокри. Тежък мокър сняг вали и покрива село Сънино. Елин Пелин. □ Мокър до кости ‒ съвсем мокър. Мокър от дъжд се не бои (погов.) ‒ който е изпитал една беда, не се бои от друга по-голяма.
|