|
молбà ж. 1. Обръщение към някого, за да задоволи някакво желание или нужда. Сивушка едвам отвори очи, погледна с молба господаря си, като че искаше да му каже: остави ме да си умра спокойно. Елин Пелин. Попукани уста едва нашепват / молба неизпълнима: „Хляб!“. Смирненски. След много молби и увещания, едните насядаха на местата си, а Вълчан и синовете му си излязоха. Йовков. 2. Писмено обръщение до учреждение, държавен, административен или др. орган, с искане да се задоволи някаква нужда или желание; заявление. Подавам молба. □ Удрям на молба (разг.) ‒ започвам да се моля някому.
|