молѝтва ж. Рел. 1. Обръщение на лице, което вярва, към бога или към някой светец с молба. Цветината душа в един миг се изля в топла дълга молитва за Еньо и за нея. Елин Пелин. 2. Определен текст на такова обръщение. Попът вървеше бавно и пееше проточено молитвите. Елин Пелин. И скоро, ограбен, пламнал манастирът, / млъкнала на веки молитва света. Вазов. Лозето не ще молитва, а мотика. Погов. Чета молитва.
|