|
мòля, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Искам нещо от някого с молба. Той... молеше за прошка със сълзи. Елин Пелин. Моля ви да ме простите. Йовков. А те молих, плаках аз, / ти защо не ме послуша? Вапцаров. 2. При учтиво обръщение ‒ в смисъл на: ако обичате. Аз може би ви обезпокоих? ‒ Никак, никак. Седнете, моля. Вазов. Аничке, почакай... Моля! Една минута. Йовков. || Като възклицание ‒ извинявай, прощавай, недей. Браво, Софче, ти си била голям майстор... ‒ А, моля, моля!... Аз не съм взела никакво участие в тая работа. Св. Минков. 3. Свързано с предлога с ‒ предлагам настойчиво някому нещо. Той дава дъщеря си, но не моли с нея. Вазов. □ Моля ти (ви) се ‒ а) При свойско обръщение с молба. Донеси ми писмата. Ама не се бави, моля ти се. Елин Пелин. Елка се спусна и прегърна мъжа си. ‒ Павле, Павле, недей. Моля ти се. Елин Пелин. Ах, спрете, моля ви се! Туй не се търпи! Смирненски. б) При учудване, възмущение ‒ представи си! Тръгнал някой си Стефанаки Савов, един нехранимайка, по Белослатинските села да агитира за някой си Драган Цанков... Е моля ти се, вземи че търпи! Ал. Константинов.
|